РАЗХЪ̀ЛЦВАМ СЕ, -аш се, несв.; разхъ̀лцам се, -аш се, св., непрех. 1. Започвам да хълцам силно, много и обикн. продължително. Ядеше бързо и лакомо и се разхълца.
2. Започвам да плача с хълцане. Гъркинята се разхълца, но без сълзи, макар да съчувствуваше искрено. Д. Димов, Т, 624. – Сами останахме, Осман, – прошепна, преди да се разхълца. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 227. Баба ме сложи в полата си, прегърна ме силно, .. И плачеше – дори се разхълца. Ив. Димов, АИДЖ, 21.